Извадка

10 мая 2008 г., 17:20

Поэзия

486 0 2

И внезапно всичко се срути -

целият труд от години, за миг,

се превърна в дълги минути,

в най-дългия в живота час пик.

Изведнъж напрежението падна

и пред мене спусна се мрак,

забравих за всичко и някак

целият смисъл загуби се в крах.

И намерих покоя в мен,

другите сякаш внезапно умряха,

изгря пак новият ден,

в който мислите хаотично летяха.

Защо по-рано не беше ти тук,

забрава - целебна и сладка,

да раздаваш правда с юмрук

на избрана от куп други извадка?!

И внезапно отново се връщаш,

целият труд виждаш как се руши

и започваш вече да вярваш,

че това преди не си бил ти.