Извадка
И внезапно всичко се срути -
целият труд от години, за миг,
се превърна в дълги минути,
в най-дългия в живота час пик.
Изведнъж напрежението падна
и пред мене спусна се мрак,
забравих за всичко и някак
целият смисъл загуби се в крах.
И намерих покоя в мен,
другите сякаш внезапно умряха,
изгря пак новият ден,
в който мислите хаотично летяха.
Защо по-рано не беше ти тук,
забрава - целебна и сладка,
да раздаваш правда с юмрук
на избрана от куп други извадка?!
И внезапно отново се връщаш,
целият труд виждаш как се руши
и започваш вече да вярваш,
че това преди не си бил ти.
© Албена Стоянова All rights reserved.
