Подавам устни,
ето, ето ги -
опивай с топлина!
Вземи гръдта ми,
твоя, твоя е -
потръпваща едва!
Опипвай с дланите си,
нежните -
сама дойдох, сама.
Твори, извайвай,
няма връщане -
възкръсвай ме сега.
И пак омайвай -
късно, късно е
да мислим в този час...
Извай у мен жена
безсрамница -
недишаща от сласт.
Не спирай още,
ти творецо
усети ли пламта ?
Извайвай ме, извай ме
цялата,
творецо мой на любовта . . .
© ПЕТЯ ГРИГОРОВА Все права защищены