20.09.2006 г., 15:51

ИЗВАЙВАЙ МЕ

Поезия

1.2K 0 12

Подавам устни,
ето, ето ги -
опивай с топлина!
Вземи гръдта ми,
твоя, твоя е -
потръпваща едва!
Опипвай с дланите си,
нежните -
сама дойдох, сама.
Твори, извайвай,
няма връщане -
възкръсвай ме сега.
И пак омайвай -
късно, късно е
да мислим в този час...
Извай у мен жена
безсрамница -
недишаща от сласт.
Не спирай още,
ти творецо
усети ли пламта ?
Извайвай ме, извай ме
цялата,
творецо мой на любовта . . .

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

kity (Людмила Нилсън)

Доста твои неща съм пропуснала и сега наваксвам А това е страхотно мила!!! Прегръщам те

2006-11-10T17:31:14+02:00
ЧАР (Чавдар Кунчев)

и пак се връщам да чета...... от този стих човек има нужда ежедневно, като от красив секс, не е само еротичен......

2006-10-06T01:05:01+03:00
Laska (Ласка Александрова)

Много чувствен, зовящ стих! Аплодисменти!!!

2006-09-23T17:51:15+03:00
ЧАР (Чавдар Кунчев)

страст и жупел, при докосване се опарваш от стиха (но може и да изгориш) и мисля, че трябва да му се сложи 16+....той възбужда...

2006-09-22T07:05:21+03:00
ПАТРИЦИЯ-57 (ПЕТЯ ГРИГОРОВА)

Усмихнато-тревожна е нощта, след час ще съмне, след час ще дойде любовта - усмихнато тревожна, усмихнато-тревожен идва ден, след час ще дойде, ще лумне огънят ти в мен усмихнато-тревожен . . .

2006-09-22T03:07:01+03:00