ПАТРИЦИЯ-57 (ПЕТЯ ГРИГОРОВА) ПАТРИЦИЯ-57 (ПЕТЯ ГРИГОРОВА)
45
20 sept 2006, 15:51

ИЗВАЙВАЙ МЕ

  Poesía
1.2K 0 12


Подавам устни,
ето, ето ги -
опивай с топлина!
Вземи гръдта ми,
твоя, твоя е -
потръпваща едва!
Опипвай с дланите си,
нежните -
сама дойдох, сама.
Твори, извайвай, 
няма връщане -
възкръсвай ме сега.
И пак омайвай -
късно, късно е
да мислим в този час...
Извай у мен жена   
безсрамница -
недишаща от сласт.
Не спирай още, 
ти творецо
усети ли пламта ?
Извайвай ме, извай ме
цялата,
творецо мой на любовта . . .








¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ПЕТЯ ГРИГОРОВА Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • kity (Людмила Нилсън)
    kity (Людмила Нилсън)
    Доста твои неща съм пропуснала и сега наваксвам А това е страхотно мила!!! Прегръщам те
  • ЧАР (Чавдар Кунчев)
    ЧАР (Чавдар Кунчев)
    и пак се връщам да чета...... от този стих човек има нужда ежедневно, като от красив секс, не е само еротичен......
  • Laska (Ласка Александрова)
    Laska (Ласка Александрова)
    Много чувствен, зовящ стих! Аплодисменти!!!
  • ЧАР (Чавдар Кунчев)
    ЧАР (Чавдар Кунчев)
    страст и жупел, при докосване се опарваш от стиха (но може и да изгориш) и мисля, че трябва да му се сложи 16+....той възбужда...
  • ПАТРИЦИЯ-57 (ПЕТЯ ГРИГОРОВА)
    ПАТРИЦИЯ-57 (ПЕТЯ ГРИГОРОВА)
    Усмихнато-тревожна е нощта, след час ще съмне, след час ще дойде любовта - усмихнато тревожна, усмихнато-тревожен идва ден, след час ще дойде, ще лумне огънят ти в мен усмихнато-тревожен . . .

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0