ПАТРИЦИЯ-57 (ПЕТЯ ГРИГОРОВА) ПАТРИЦИЯ-57 (ПЕТЯ ГРИГОРОВА)
45
Sep 20, 2006, 3:51 PM

ИЗВАЙВАЙ МЕ

  Poetry
1.2K 0 12


Подавам устни,
ето, ето ги -
опивай с топлина!
Вземи гръдта ми,
твоя, твоя е -
потръпваща едва!
Опипвай с дланите си,
нежните -
сама дойдох, сама.
Твори, извайвай, 
няма връщане -
възкръсвай ме сега.
И пак омайвай -
късно, късно е
да мислим в този час...
Извай у мен жена   
безсрамница -
недишаща от сласт.
Не спирай още, 
ти творецо
усети ли пламта ?
Извайвай ме, извай ме
цялата,
творецо мой на любовта . . .








Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ПЕТЯ ГРИГОРОВА All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • kity (Людмила Нилсън)
    kity (Людмила Нилсън)
    Доста твои неща съм пропуснала и сега наваксвам А това е страхотно мила!!! Прегръщам те
  • ЧАР (Чавдар Кунчев)
    ЧАР (Чавдар Кунчев)
    и пак се връщам да чета...... от този стих човек има нужда ежедневно, като от красив секс, не е само еротичен......
  • Laska (Ласка Александрова)
    Laska (Ласка Александрова)
    Много чувствен, зовящ стих! Аплодисменти!!!
  • ЧАР (Чавдар Кунчев)
    ЧАР (Чавдар Кунчев)
    страст и жупел, при докосване се опарваш от стиха (но може и да изгориш) и мисля, че трябва да му се сложи 16+....той възбужда...
  • ПАТРИЦИЯ-57 (ПЕТЯ ГРИГОРОВА)
    ПАТРИЦИЯ-57 (ПЕТЯ ГРИГОРОВА)
    Усмихнато-тревожна е нощта, след час ще съмне, след час ще дойде любовта - усмихнато тревожна, усмихнато-тревожен идва ден, след час ще дойде, ще лумне огънят ти в мен усмихнато-тревожен . . .

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0