2 июн. 2015 г., 22:12

Извезани от обич 

  Поэзия » Другая
730 0 6

 (двойно)

Минавам тихо по мъжките ти стъпки
и всеки спомен е дълго съзерцание.
Преглъщам най-горчивите ти глътки,
съпреживявам всяко твое изпитание.


Поемам болката, тъга не ти оставям,
която да дере и да тежи в ръцете ти.
Препращам сила и вяра ти дарявам
с молитва да достигне до сърцето ти.


Ръце разтварям, провождам те с очи
по път житейски и всеки пристан нов.
Дар ти нося – с нишки изгревни лъчи
криле извезани от майчин благослов.
 
 

На порасналите мои синове!
13-ти  и  16-ти май 2015г.
 

© Анета Саманлиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасен стих Анета! Няма нищо по—силно и красиво от майчината любов!Бог да пази децата ни!
    Харесах и те поздравявам!
  • "Поемам болката, тъга не ти оставям,
    която да дере и да тежи в ръцете ти."
    уникалнооо
  • Харесах и те поздравявам!
  • Колко мило!
  • Няма по-истинска от майчината любов.
    Прекрасна творба посветена на най-
    скъпото ти в живота!
    Бог да ви благослови и тримата!
    Хубав ден!
  • Посвещение, "извезано с майчин благослов"!
    Орт заглавието до финала - прекрасен текст!
    Поздрави!
Предложения
: ??:??