Извезани от обич
(двойно)
Минавам тихо по мъжките ти стъпки
и всеки спомен е дълго съзерцание.
Преглъщам най-горчивите ти глътки,
съпреживявам всяко твое изпитание.
Поемам болката, тъга не ти оставям,
която да дере и да тежи в ръцете ти.
Препращам сила и вяра ти дарявам
с молитва да достигне до сърцето ти.
Ръце разтварям, провождам те с очи
по път житейски и всеки пристан нов.
Дар ти нося – с нишки изгревни лъчи
криле извезани от майчин благослов.
На порасналите мои синове!
13-ти и 16-ти май 2015г.
© Анета Саманлиева All rights reserved.
