Извиси ме

31 дек. 2013 г., 16:56

Поэзия » Философская

476 0 0

Ледени кристали падат върху миглите.
Тънки огнени езици галят душите ни.

Цветни звуци обикалят около нас.
Тичаме безгрижно по остри ножове.

През стени от мъгли минаваме,
без да знаем какво има отвъд.

Думите загубили значение,

разкъсахме, като ненужна плът.

Нямат разлика вече огън или лед.
Нямат разлика вече тишина или шум.

Извиси ме

Свързани произведения

Комментарии

Предложения