24 февр. 2009 г., 23:21

Извор

727 0 1
Тези съмнения
колко жестоко ме мъчат!
Бавно убиват
любов и желания в мен.
Жаден -
към тебе все тръгвам.
По-жаден се връщам.
И с повече болка -
във мойто ранено сърце.

Всичко усещам.
Дори във съня си го виждам:
друг до тебе е,
друг със теб е сега.
А казваш,
че аз съм вълшебството.
Aз съм живителен извор...

От извора пиеш.
Защо търсиш чаша вода?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павел Атанасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ... въпрос на навик ... и натурално ... сирене (примерно) домашно не понася на много хора ... защото са свикнали с ментета...

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...