Feb 24, 2009, 11:21 PM

Извор

Poetry

729 0 1

Тези съмнения
колко жестоко ме мъчат!
Бавно убиват
любов и желания в мен.
Жаден -
към тебе все тръгвам.
По-жаден се връщам.
И с повече болка -
във мойто ранено сърце.

Всичко усещам.
Дори във съня си го виждам:
друг до тебе е,
друг със теб е сега.
А казваш,
че аз съм вълшебството.
Aз съм живителен извор...

От извора пиеш.
Защо търсиш чаша вода?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

... въпрос на навик ... и натурално ... сирене (примерно) домашно не понася на много хора ... защото са свикнали с ментета...

2009-02-25T01:15:36+02:00

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0