Feb 24, 2009, 11:21 PM

Извор

Poetry

732 0 1

Тези съмнения
колко жестоко ме мъчат!
Бавно убиват
любов и желания в мен.
Жаден -
към тебе все тръгвам.
По-жаден се връщам.
И с повече болка -
във мойто ранено сърце.

Всичко усещам.
Дори във съня си го виждам:
друг до тебе е,
друг със теб е сега.
А казваш,
че аз съм вълшебството.
Aз съм живителен извор...

От извора пиеш.
Защо търсиш чаша вода?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

... въпрос на навик ... и натурално ... сирене (примерно) домашно не понася на много хора ... защото са свикнали с ментета...

2009-02-25T01:15:36+02:00

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9