16 мая 2024 г., 08:39

Извънредно

634 4 3

Слънцето не ще изгрява веч от изток. 
А от нечия душа. 
Щом се случи, потърсете изход. 
Ще му трябва ширина. 
То ще лумва нежно с шепот
на паунови пера. 

 

Никой да не свети! 
Взима всичките права. 

 

 

От анонимен източник

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разкош, Вили!
  • "На изток от Рая" слънчев лъч протяга ръка...
    Дано узная:кой ме спасява с любов от тъга?!🤚
  • Много оригинален стих, Виолета.
    Поздравявам те и ти пожелавам да не предизвикаш завист в сърцето на някой познавач на метафорите!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...