Жаден миг
Живях като лист,
откъснат от стара върба
по реката живот,
вкопчен в мечтите отчаяно.
В течение буйно
дари ми любов пролетта
и рисуваха с болка
в гърдите
подводните камъни.
Илюзии губих
в студени усойни ждрела,
зарастваха раните,
окъпани в слънчеви вирове,
но течеше реката -
течеше животът - река
и към тебе ме носят
водите - мощни и диви.
Със очи те целувам,
протягам ръце непосилно.
Само за миг.
Тя - водата - тече и не спира.
Докоснал брега ти,
обилен от слънце и имане,
подарявам мечтите си...
и по речния път ще отмина.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Найден Найденов Все права защищены
