17 нояб. 2014 г., 18:04

Жадната върба

646 0 8

                                          ЖАДНАТА  ВЪРБА

 

 

                                         Каква вода в поток от буйна грива

                                         към сухата река след дъжд отива!

                                         Коритото обятие за нея

                                         разтваря, за да може да се влее.

 

                                         Разцъфналите лилии отдавна

                                         отнесоха от тука свойта тайна.

                                         Една върба от жажда е превита.

                                         От влагата тя бърза да опита.

 

                                         Задавя се от ледената пяна,

                                         но пие пак, от щастие пияна.

                                         Посърналите листи се страхуват.

                                         Не вярват на водата, но я чуват.

 

                                         Усмихна се върбата подмладена,

                                         към слънцето отново устремена.

                                         В нозете й реката пак бъбрива

                                         в хоро игриво, вито се разлива...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойна Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Анастасия, Миночка, направихте ме щастлива с вашето внимание и позитивни коментари! Благодаря ви!
    Да сте живи и здрави и ведър ден ви желая!
  • Върбата жадна, като човешката душа,разлиства гънките като листата и все е ненапита от живота!Харесах!
  • Боби, Мисана

    Боби, Мисана, благодаря ви за позитивните коментари и времето
    отделено за мен.Поздравявам ви и ви желая хубав ден!
  • Интересно стихотворение. Излъчва нещо философски-игриво и оптимистично.
    Поздравявам те за тези редове, Стойна!
  • Хареса ми!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...