17 нояб. 2014 г., 18:04

Жадната върба

650 0 8

                                          ЖАДНАТА  ВЪРБА

 

 

                                         Каква вода в поток от буйна грива

                                         към сухата река след дъжд отива!

                                         Коритото обятие за нея

                                         разтваря, за да може да се влее.

 

                                         Разцъфналите лилии отдавна

                                         отнесоха от тука свойта тайна.

                                         Една върба от жажда е превита.

                                         От влагата тя бърза да опита.

 

                                         Задавя се от ледената пяна,

                                         но пие пак, от щастие пияна.

                                         Посърналите листи се страхуват.

                                         Не вярват на водата, но я чуват.

 

                                         Усмихна се върбата подмладена,

                                         към слънцето отново устремена.

                                         В нозете й реката пак бъбрива

                                         в хоро игриво, вито се разлива...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойна Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Анастасия, Миночка, направихте ме щастлива с вашето внимание и позитивни коментари! Благодаря ви!
    Да сте живи и здрави и ведър ден ви желая!
  • Върбата жадна, като човешката душа,разлиства гънките като листата и все е ненапита от живота!Харесах!
  • Боби, Мисана

    Боби, Мисана, благодаря ви за позитивните коментари и времето
    отделено за мен.Поздравявам ви и ви желая хубав ден!
  • Интересно стихотворение. Излъчва нещо философски-игриво и оптимистично.
    Поздравявам те за тези редове, Стойна!
  • Хареса ми!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...