Жадната върба
ЖАДНАТА ВЪРБА
Каква вода в поток от буйна грива
към сухата река след дъжд отива!
Коритото обятие за нея
разтваря, за да може да се влее.
Разцъфналите лилии отдавна
отнесоха от тука свойта тайна.
Една върба от жажда е превита.
От влагата тя бърза да опита.
Задавя се от ледената пяна,
но пие пак, от щастие пияна.
Посърналите листи се страхуват.
Не вярват на водата, но я чуват.
Усмихна се върбата подмладена,
към слънцето отново устремена.
В нозете й реката пак бъбрива
в хоро игриво, вито се разлива...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени
