Жадната върба
ЖАДНАТА ВЪРБА
Каква вода в поток от буйна грива
към сухата река след дъжд отива!
Коритото обятие за нея
разтваря, за да може да се влее.
Разцъфналите лилии отдавна
отнесоха от тука свойта тайна.
Една върба от жажда е превита.
От влагата тя бърза да опита.
Задавя се от ледената пяна,
но пие пак, от щастие пияна.
Посърналите листи се страхуват.
Не вярват на водата, но я чуват.
Усмихна се върбата подмладена,
към слънцето отново устремена.
В нозете й реката пак бъбрива
в хоро игриво, вито се разлива...
© Стойна Димова All rights reserved.
