17 nov 2014, 18:04

Жадната върба

  Poesía » Otra
647 0 8

                                          ЖАДНАТА  ВЪРБА

 

 

                                         Каква вода в поток от буйна грива

                                         към сухата река след дъжд отива!

                                         Коритото обятие за нея

                                         разтваря, за да може да се влее.

 

                                         Разцъфналите лилии отдавна

                                         отнесоха от тука свойта тайна.

                                         Една върба от жажда е превита.

                                         От влагата тя бърза да опита.

 

                                         Задавя се от ледената пяна,

                                         но пие пак, от щастие пияна.

                                         Посърналите листи се страхуват.

                                         Не вярват на водата, но я чуват.

 

                                         Усмихна се върбата подмладена,

                                         към слънцето отново устремена.

                                         В нозете й реката пак бъбрива

                                         в хоро игриво, вито се разлива...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Анастасия, Миночка, направихте ме щастлива с вашето внимание и позитивни коментари! Благодаря ви!
    Да сте живи и здрави и ведър ден ви желая!
  • Върбата жадна, като човешката душа,разлиства гънките като листата и все е ненапита от живота!Харесах!
  • Боби, Мисана

    Боби, Мисана, благодаря ви за позитивните коментари и времето
    отделено за мен.Поздравявам ви и ви желая хубав ден!
  • Интересно стихотворение. Излъчва нещо философски-игриво и оптимистично.
    Поздравявам те за тези редове, Стойна!
  • Хареса ми!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...