17 nov 2014, 18:04

Жадната върба

  Poesía » Otra
649 0 8

                                          ЖАДНАТА  ВЪРБА

 

 

                                         Каква вода в поток от буйна грива

                                         към сухата река след дъжд отива!

                                         Коритото обятие за нея

                                         разтваря, за да може да се влее.

 

                                         Разцъфналите лилии отдавна

                                         отнесоха от тука свойта тайна.

                                         Една върба от жажда е превита.

                                         От влагата тя бърза да опита.

 

                                         Задавя се от ледената пяна,

                                         но пие пак, от щастие пияна.

                                         Посърналите листи се страхуват.

                                         Не вярват на водата, но я чуват.

 

                                         Усмихна се върбата подмладена,

                                         към слънцето отново устремена.

                                         В нозете й реката пак бъбрива

                                         в хоро игриво, вито се разлива...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Анастасия, Миночка, направихте ме щастлива с вашето внимание и позитивни коментари! Благодаря ви!
    Да сте живи и здрави и ведър ден ви желая!
  • Върбата жадна, като човешката душа,разлиства гънките като листата и все е ненапита от живота!Харесах!
  • Боби, Мисана

    Боби, Мисана, благодаря ви за позитивните коментари и времето
    отделено за мен.Поздравявам ви и ви желая хубав ден!
  • Интересно стихотворение. Излъчва нещо философски-игриво и оптимистично.
    Поздравявам те за тези редове, Стойна!
  • Хареса ми!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...