5 мая 2015 г., 19:36

Жадни за живот

614 1 1

                                        Жадни за живот

 

Защо светът е объркан и луд

без пари човека полага усилен труд.

Захвърлихме старите шинели,

а земята тръпне от ракети и шрапнели.

 

Защо някои бързат богатство да трупат,

а бедни хора много и само хляба си хрупат.

Не говорят вече за социални класи,

но богатия има големи банкови каси.

 

Не споменават загиналите герои в бой

да не смущават своя спокоен запой.

Земята от човешки кости побелява

богатият живее и в нощите се забавлява.

 

Нима се връща мъката и смрад човешка,

нима допускаме отново греша,

че не правим пред народа поклон.

А той е измъчен! За страданието няма закон!

 

Пропиляни заводи, народно имане.

Работа няма! Мизерия настане!

Властващия живурка и някак нехае

как децата ще нахрани, бедняка не знае.

 

Събудете се мои братя скъпи и родни

в ръцете си да хванем правата народни.

Достойно в този век да живеем

да спреме приспивни песни да пеем.

 

Бунтът народен наричат неподчинение

нашият живот за тях няма значение.

Тръгнете вие, учени, наши добри учители

вашето призвание да сте будители.

 

И нека засмяно слънце душите да огрее

славният българин добре да живее.

Да няма скитници! Да няма гладни!

Не искаме мизерия! За живот сме жадни!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йонка Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много са исканията на българина - от хубави по-хубави и наистина справедливи. Но кой да ги осъществи? Все пак си мисля, че трагедията на българския народ се корени в самия него, в нежеланието му да се самоорганизира и да отстоява правата си.
    Провокираш към сериозни гражданско-патриотични размисли, Янка, с текста си, а това е наистина ценно!

    Поздрав от мен и весело прекарване на празника!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...