5 may 2015, 19:36

Жадни за живот

  Poesía » Civil
615 1 1

                                        Жадни за живот

 

Защо светът е объркан и луд

без пари човека полага усилен труд.

Захвърлихме старите шинели,

а земята тръпне от ракети и шрапнели.

 

Защо някои бързат богатство да трупат,

а бедни хора много и само хляба си хрупат.

Не говорят вече за социални класи,

но богатия има големи банкови каси.

 

Не споменават загиналите герои в бой

да не смущават своя спокоен запой.

Земята от човешки кости побелява

богатият живее и в нощите се забавлява.

 

Нима се връща мъката и смрад човешка,

нима допускаме отново греша,

че не правим пред народа поклон.

А той е измъчен! За страданието няма закон!

 

Пропиляни заводи, народно имане.

Работа няма! Мизерия настане!

Властващия живурка и някак нехае

как децата ще нахрани, бедняка не знае.

 

Събудете се мои братя скъпи и родни

в ръцете си да хванем правата народни.

Достойно в този век да живеем

да спреме приспивни песни да пеем.

 

Бунтът народен наричат неподчинение

нашият живот за тях няма значение.

Тръгнете вие, учени, наши добри учители

вашето призвание да сте будители.

 

И нека засмяно слънце душите да огрее

славният българин добре да живее.

Да няма скитници! Да няма гладни!

Не искаме мизерия! За живот сме жадни!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много са исканията на българина - от хубави по-хубави и наистина справедливи. Но кой да ги осъществи? Все пак си мисля, че трагедията на българския народ се корени в самия него, в нежеланието му да се самоорганизира и да отстоява правата си.
    Провокираш към сериозни гражданско-патриотични размисли, Янка, с текста си, а това е наистина ценно!

    Поздрав от мен и весело прекарване на празника!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...