May 5, 2015, 7:36 PM

Жадни за живот

  Poetry » Civic
620 1 1

                                        Жадни за живот

 

Защо светът е объркан и луд

без пари човека полага усилен труд.

Захвърлихме старите шинели,

а земята тръпне от ракети и шрапнели.

 

Защо някои бързат богатство да трупат,

а бедни хора много и само хляба си хрупат.

Не говорят вече за социални класи,

но богатия има големи банкови каси.

 

Не споменават загиналите герои в бой

да не смущават своя спокоен запой.

Земята от човешки кости побелява

богатият живее и в нощите се забавлява.

 

Нима се връща мъката и смрад човешка,

нима допускаме отново греша,

че не правим пред народа поклон.

А той е измъчен! За страданието няма закон!

 

Пропиляни заводи, народно имане.

Работа няма! Мизерия настане!

Властващия живурка и някак нехае

как децата ще нахрани, бедняка не знае.

 

Събудете се мои братя скъпи и родни

в ръцете си да хванем правата народни.

Достойно в този век да живеем

да спреме приспивни песни да пеем.

 

Бунтът народен наричат неподчинение

нашият живот за тях няма значение.

Тръгнете вие, учени, наши добри учители

вашето призвание да сте будители.

 

И нека засмяно слънце душите да огрее

славният българин добре да живее.

Да няма скитници! Да няма гладни!

Не искаме мизерия! За живот сме жадни!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много са исканията на българина - от хубави по-хубави и наистина справедливи. Но кой да ги осъществи? Все пак си мисля, че трагедията на българския народ се корени в самия него, в нежеланието му да се самоорганизира и да отстоява правата си.
    Провокираш към сериозни гражданско-патриотични размисли, Янка, с текста си, а това е наистина ценно!

    Поздрав от мен и весело прекарване на празника!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...