Гледам Луната и на ум започвам да вия,
сърцето ми бясно прескача, в душата ми
бушува стихия!!
Отпивам от виното, но усещам, че не мога
да пия...
Жадна съм, но не за алкохол, а само за теб
и твоята любовна магия!!!
Вратата се отваря, знам, че си ти.
Усещам парфюма ти, усещам стъпките ти,дори..
Хвърлям чашата вино през балкона,
време е да се отдам на нагона!!!
Устните ми са сухи, но ти знаеш как да
ги навлажниш..
Ръцете ми са студени, притискаш ги в
твоите за да ги стоплиш.
Тялото ми те очаква, но ти искаш да го
подлудиш..
Прилепен плътно до мен, а мирно
като в казарма стоиш!!!
* * * * * * *
Напий ме...!!!
Напий ме с устните си момче!
Целувай ме нежно и бавно,
знаеш най-много къде!
Нека в твоите ръце да треперя,
остави ме без глас, нека онемея!!
След това в прегръдките ти сломена
ще заспя, молейки се скоро да не
изтрезнея!!!
© Виктория Тодорова Все права защищены
Кое сърце във жаждата си стене?
Хареса ми страстта във този стих.