8 апр. 2008 г., 07:36

Жажда  

  Поэзия
878 0 2
Пролетта ми се усмихна
през тюленото ми перде.
Очите ми поискаха
студа в тях да умре.
Цветът овощен ми намига,
без някаква си суета.
Не се е отказал приятел да намира,
забравил е за завистта.
В мене слънцето се ражда,
"уморената" локва изсуши.
За човещина изпитвам жажда...
Човекът може в себе си да я гради! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Малина Арнаудова Все права защищены

Предложения
: ??:??