8 abr 2008, 7:36

Жажда

Poesía

1.1K 0 2

                         Пролетта ми се усмихна
                         през тюленото ми перде.
                         Очите ми поискаха
                         студа в тях да умре.


                          Цветът овощен ми намига,
                          без някаква си суета.
                          Не се е отказал приятел да намира,
                          забравил е за завистта.

                           В мене слънцето се ражда,
                           "уморената" локва изсуши.
                           За човещина изпитвам жажда...
                           Човекът може в себе си да я гради!


                                                 17.03.08г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

alex_ucho (Алекс учо)

Да!

2008-04-10T15:14:20+03:00
divinagi (Даниела Цветанова)

Много е хубаво.Поздравления.

2008-04-08T20:58:46+03:00

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0