8 abr 2008, 7:36

Жажда

Poesía

1.1K 0 2

                         Пролетта ми се усмихна
                         през тюленото ми перде.
                         Очите ми поискаха
                         студа в тях да умре.


                          Цветът овощен ми намига,
                          без някаква си суета.
                          Не се е отказал приятел да намира,
                          забравил е за завистта.

                           В мене слънцето се ражда,
                           "уморената" локва изсуши.
                           За човещина изпитвам жажда...
                           Човекът може в себе си да я гради!


                                                 17.03.08г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

alex_ucho (Алекс учо)

Да!

2008-04-10T15:14:20+03:00
divinagi (Даниела Цветанова)

Много е хубаво.Поздравления.

2008-04-08T20:58:46+03:00

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0