Жажда

Поэзия

703 0 6

Жажда

Сам сред много – това съм аз.

А можехме да бъдем двама.

Поне за миг, поне за час.

Но любов отново няма.

Спомен, потопен в забрава,

спомен превърнал се в тъга.

Срещите ни той издава

под звездната дъга.

Но мислите за теб отдавна спрели

като часовник в нощи хладни.

Към разруха себе си повели,

душите тлеят, още жадни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Индиана (Криси)

Прескрасно, поздравявам те с малко закъснение!

2007-10-09T16:02:06+03:00
neleta (Нели Илиева)

Пишеш много добре, искрените ми поздрави!!!

2007-10-07T21:27:10+03:00
red_rosse (Цвети Пеева)

Жажда?!
Това усещане може да има много лица.
Мига преди отоляването й може да бъде божествен...

2007-10-07T19:03:08+03:00
Ксиана (Яница Ботева)

Невероятно нежна душа имаш,Хрис!!!
Вчера прочетох стиховете ти.Поздравявам те тук за всички!
Тази,която спечели любовта ти ще бъде щастлива.

2007-10-07T10:46:50+03:00
MeLo (Герасим Григоров)

Казах ти това е супер добро браво ... наистина много ми хареса.. романтика и едно уникално подбиране на думи ... за теб пак браво и продължавай в този дух той е в теб!

2007-10-07T00:10:12+03:00