Жажда

Poetry

699 0 6

Жажда

Сам сред много – това съм аз.

А можехме да бъдем двама.

Поне за миг, поне за час.

Но любов отново няма.

Спомен, потопен в забрава,

спомен превърнал се в тъга.

Срещите ни той издава

под звездната дъга.

Но мислите за теб отдавна спрели

като часовник в нощи хладни.

Към разруха себе си повели,

душите тлеят, още жадни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Индиана (Криси)

Прескрасно, поздравявам те с малко закъснение!

2007-10-09T16:02:06+03:00
neleta (Нели Илиева)

Пишеш много добре, искрените ми поздрави!!!

2007-10-07T21:27:10+03:00
red_rosse (Цвети Пеева)

Жажда?!
Това усещане може да има много лица.
Мига преди отоляването й може да бъде божествен...

2007-10-07T19:03:08+03:00
Ксиана (Яница Ботева)

Невероятно нежна душа имаш,Хрис!!!
Вчера прочетох стиховете ти.Поздравявам те тук за всички!
Тази,която спечели любовта ти ще бъде щастлива.

2007-10-07T10:46:50+03:00
MeLo (Герасим Григоров)

Казах ти това е супер добро браво ... наистина много ми хареса.. романтика и едно уникално подбиране на думи ... за теб пак браво и продължавай в този дух той е в теб!

2007-10-07T00:10:12+03:00