28 мая 2008 г., 23:54

Жалко е

1.2K 0 3

Жалка е тъгата,

що някога изпитвахме.

Жалка е измамата,

що винаги изричахме.

 

Жалки ли сме ние,

що сме низши и невежи?

Жалки сте и вие,

що подавате се на копнежи.

 

Жалка ще е радостта,

що си мислиш, че изпитваше.

Жалка е и тази нищета,

що в душите ни все властваше.

 

Жалка даже е и любовта,

що винаги преследваше.

Жалка е и липсата на радостта,

що винаги след нея следваше.

 

Жалка е човешката ни участ,

що следваме, без да се запитваме.

Жалко е, че липсва мъдрост,

що въпреки това да живеем се опитваме.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирела Славова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Aske (Петя Косева) написа:
    "От цялата творба човек остава с впечатлението,че чувствата са жалки. Но знаеш ли кое е жалкото? Някой,който претендира за поетически умения,да твърди такова нещо..."

    Aske, не всички могат да пишат само за приятните неща от живота и само за красотите му. Той не е само розов. Мен лично в това стихотворение ме впечатли именно меланхолията.

    Поздрави за хубавото стихотворение, black_fate! Честно казано, ти си май единствената Мирела в сайта, която е публикувала нещо смислено... Имам известни забележки, но са дребни.
  • От цялата творба човек остава с впечатлението,че чувствата са жалки. Но знаеш ли кое е жалкото? Някой,който претендира за поетически умения,да твърди такова нещо...
  • Поздрави за хубавия стих!!!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...