28.05.2008 г., 23:54 ч.
Жалко е
Жалка е тъгата,
що някога изпитвахме.
Жалка е измамата,
що винаги изричахме.
Жалки ли сме ние,
що сме низши и невежи?
Жалки сте и вие,
що подавате се на копнежи.
Жалка ще е радостта,
що си мислиш, че изпитваше.
Жалка е и тази нищета,
що в душите ни все властваше.
Жалка даже е и любовта,
що винаги преследваше.
Жалка е и липсата на радостта,
що винаги след нея следваше.
Жалка е човешката ни участ,
що следваме, без да се запитваме.
Жалко е, че липсва мъдрост,
що въпреки това да живеем се опитваме.
© Мирела Славова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
От цялата творба човек остава с впечатлението,че чувствата са жалки. Но знаеш ли кое е жалкото? Някой,който претендира за поетически умения,да твърди такова нещо...
-
Поздрави за хубавия стих!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
"От цялата творба човек остава с впечатлението,че чувствата са жалки. Но знаеш ли кое е жалкото? Някой,който претендира за поетически умения,да твърди такова нещо..."
Aske, не всички могат да пишат само за приятните неща от живота и само за красотите му. Той не е само розов. Мен лично в това стихотворение ме впечатли именно меланхолията.
Поздрави за хубавото стихотворение, black_fate! Честно казано, ти си май единствената Мирела в сайта, която е публикувала нещо смислено... Имам известни забележки, но са дребни.