28.05.2008 г., 23:54

Жалко е

1.2K 0 3

Жалка е тъгата,

що някога изпитвахме.

Жалка е измамата,

що винаги изричахме.

 

Жалки ли сме ние,

що сме низши и невежи?

Жалки сте и вие,

що подавате се на копнежи.

 

Жалка ще е радостта,

що си мислиш, че изпитваше.

Жалка е и тази нищета,

що в душите ни все властваше.

 

Жалка даже е и любовта,

що винаги преследваше.

Жалка е и липсата на радостта,

що винаги след нея следваше.

 

Жалка е човешката ни участ,

що следваме, без да се запитваме.

Жалко е, че липсва мъдрост,

що въпреки това да живеем се опитваме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирела Славова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Aske (Петя Косева) написа:
    "От цялата творба човек остава с впечатлението,че чувствата са жалки. Но знаеш ли кое е жалкото? Някой,който претендира за поетически умения,да твърди такова нещо..."

    Aske, не всички могат да пишат само за приятните неща от живота и само за красотите му. Той не е само розов. Мен лично в това стихотворение ме впечатли именно меланхолията.

    Поздрави за хубавото стихотворение, black_fate! Честно казано, ти си май единствената Мирела в сайта, която е публикувала нещо смислено... Имам известни забележки, но са дребни.
  • От цялата творба човек остава с впечатлението,че чувствата са жалки. Но знаеш ли кое е жалкото? Някой,който претендира за поетически умения,да твърди такова нещо...
  • Поздрави за хубавия стих!!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...