24 окт. 2004 г., 14:15

ЖЕЛАНА

Поэзия

1.4K 0 1

ЖЕЛАНА

Ръцете ти гореща са жарава
очите ти са кладенец дълбок
и карат ме да падна във забрава
да пусна в мене дръзкия поток

И всяка дума тялото ми милва
и всяка ласка пали чудеса
и всичко туй-това за мен е ново
забравила съм аз за тез неща...

И устните ти сластно ме опиват
и карат ме да чувствам порив нов
който ме отнася към звездите
и винаги ще бъда негов роб

Душата ти- за мен така желана
ме кара да изпадам във захлас
дори на сън- да знам че съм желана
ще пазя тихо топлия ти глас...:

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0