21 февр. 2007 г., 17:08

желая,копнея .....

1.3K 0 1


Желая.
Нуждая се.
Копнея.

Не желая да бъда напътствана.
Не желая да бъда под контрол.
Не желая да бъда отговорна.
Желая...

Прегърни ме силно. Поеми контрола.
Господствай над мен. Направи ме послушна.
Аз искам илюзията.
Искам фантазията.
Искам страха и желанието.
Искам...
Бяла дантела и черна кожа.
Надушвам страха. И паниката.
Черен камшик и бяла кожа.
Прошепнати думи, които проникват дълбоко.
Спомените нахлуват в главата ми.
Ехото ме обкръжава.
Стоя на края на вечността.
Колко бих искала...
Просто дишай...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариана Божева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравей! Имаш интересен подход на писане - първото ти стихче е много успешно харесва ми! (тук обаче си се опитала да вложиш много мисли и чувства, които са доста различни, а това натежава) Поздрави и усмивки!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...