9 авг. 2012 г., 12:26

Желая ти сбогом...

1.3K 1 0

Не ми трябваш, за да живея, не ми трябваш и за да дишам...
Не, но всеки дълбоко поет дъх ми напомня за това, че те обичам...

Не ми дължиш нищо и не смея да те моля да оставаш в моя живот...
Тръгвай си, щом така желаеш, не те задържам насила, моя любов...

 

Бъди щастлив - животът е хубав, желая ти сбогом...
И да искам да продумам друго - не мога...
Даде ми шанс, а мен ме достраша да го поема,
превърнах простичкия избор във истинска дилема...

 

Гняв и обич, и незаслужени, съкрушителни фрази,
само това от онази нощ съзнанието ми пази...
И фактът, че ми каза истината право в очите,
никак не успя да смекчи ужасната болка в гърдите...

 

Беше добър с мен, вечно ще го помня и ще те обичам!
Трудно ще успея да те преживея, няма смисъл да отричам...
И въпреки всичко и всички ти вечно ще останеш част от мене,
ще препускаш, като клетва, цял живот във моите вени...

 

Благодарен съм на Господ, че те прати в моя живот!
Благодаря и на теб за любовта, за която не бях готов...
Ще се моля всяка нощ пътищата ни напред отново да се пресекат,
защото знам, че втори път не бих допуснал отново да се разделят...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Викторио Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...