Не ми трябваш, за да живея, не ми трябваш и за да дишам...
Не, но всеки дълбоко поет дъх ми напомня за това, че те обичам...

Не ми дължиш нищо и не смея да те моля да оставаш в моя живот...
Тръгвай си, щом така желаеш, не те задържам насила, моя любов...

Бъди щастлив - животът е хубав, желая ти сбогом...
И да искам да продумам друго - не мога...
Даде ми шанс, а мен ме достраша да го поема,
превърнах простичкия избор във истинска дилема...

Гняв и обич, и незаслужени, съкрушителни фрази,
само това от онази нощ съзнанието ми пази...
И фактът, че ми каза истината право в очите,
никак не успя да смекчи ужасната болка в гърдите...

Беше добър с мен, вечно ще го помня и ще те обичам!
Трудно ще успея да те преживея, няма смисъл да отричам...
И въпреки всичко и всички ти вечно ще останеш част от мене,
ще препускаш, като клетва, цял живот във моите вени...

Благодарен съм на Господ, че те прати в моя живот!
Благодаря и на теб за любовта, за която не бях готов...
Ще се моля всяка нощ пътищата ни напред отново да се пресекат,
защото знам, че втори път не бих допуснал отново да се разделят...