4 мар. 2009 г., 19:47

Жена 

  Поэзия » Философская
792 0 0

Една жена, забравена в мрак...

В адски огън тя се мъчи пак...

Светлина проблясва, но уви,

адски свещи носят демоните зли.

В мрак  и студ със сълзи на очи

тя търси път през преспи от съдби.

Свела поглед, дири път навред

и върви напред.

Съдбата зла я покоси.

Любовта си да загуби отреди.

Отне и всичко, и вярата дори.

Отне и всичко, но животът продължи.

© Алина Костова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??