4 мар. 2009 г., 19:47

Жена 

  Поэзия » Философская
912 0 0
Една жена, забравена в мрак...
В адски огън тя се мъчи пак...
Светлина проблясва, но уви,
адски свещи носят демоните зли.
В мрак и студ със сълзи на очи
тя търси път през преспи от съдби.
Свела поглед, дири път навред
и върви напред.
Съдбата зла я покоси.
Любовта си да загуби отреди.
Отне и всичко, и вярата дори.
Отне и всичко, но животът продължи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алина Костова Все права защищены

Предложения
: ??:??