Mar 4, 2009, 7:47 PM

Жена 

  Poetry » Phylosophy
751 0 0

Една жена, забравена в мрак...

В адски огън тя се мъчи пак...

Светлина проблясва, но уви,

адски свещи носят демоните зли.

В мрак  и студ със сълзи на очи

тя търси път през преспи от съдби.

Свела поглед, дири път навред

и върви напред.

Съдбата зла я покоси.

Любовта си да загуби отреди.

Отне и всичко, и вярата дори.

Отне и всичко, но животът продължи.

© Алина Костова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??