Mar 4, 2009, 7:47 PM

Жена 

  Poetry » Phylosophy
914 0 0
Една жена, забравена в мрак...
В адски огън тя се мъчи пак...
Светлина проблясва, но уви,
адски свещи носят демоните зли.
В мрак и студ със сълзи на очи
тя търси път през преспи от съдби.
Свела поглед, дири път навред
и върви напред.
Съдбата зла я покоси.
Любовта си да загуби отреди.
Отне и всичко, и вярата дори.
Отне и всичко, но животът продължи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алина Костова All rights reserved.

Random works
: ??:??