25 февр. 2011 г., 21:19

Жена 

  Поэзия » Любовная
1111 0 4

Аз съм жена, осъдена да вярвам
във приказки вълшебни, в чудеса,
и през косите на живота си ръка прокарвам,
живея тук - на гребен на вълна!

Аз съм жена, осъдена да страдам
по разкази за нея - любовта,
тъй дива съм, че често преминавам
по границата тънка със смъртта!

Аз съм жена, осъдена да давам
от своята усмивка ден след ден
и чуждите лица да озарявам,
дори щом няма кой да стопли мен!

Аз съм жена, осъдена да искам
по малко радост да ми носиш ти,
а във замяна в мен да те притискам,
когато тъжен си и сам, и те боли!

Аз съм жена, осъдена на тичам
свободна, по зелените поля,
но знай, че първо се родих да те обичам,
да бъда с тебе тук, до край... сега!

 

© Любимата Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасно е !
  • Чудесно откровение!Поздрав!
  • но знай, че първо се родих да те обичам,
    да бъда с тебе тук, до край... сега!

    Страхотен стих! Харесва ми! Бъдете благословена!
  • И аз харесах и то много! Прекрасни думи, аз бих ги казала по друг начин, но разбира се всеки с усещанията си, когато ги е написал

    Това най-много ме грабна:

    Аз съм жена, осъдена да давам
    от своята усмивка ден след ден
    и чуждите лица да озарявам,
    дори щом няма кой да стопли мен!
Предложения
: ??:??