Жена

http://www.vbox7.com/play:9225b2bd

Родила се е тя от морска пяна,

повила я е старата Луна

и сложила я в люлка от звезди,

а вятър ù е пял, за да заспи.

Морето се оглеждало в очите ù,

целували я морските вълни,

изгрев позлатявал е косите ù

със ореол от слънчеви мечти.

Гласа ù дали птици сладкопойни,

с медни трели в звънкият ù смях.

Снага- елите в лесове усойни,

с извивки нежни- мечтание за грях.

Орисали я феите игриви,

дарили ù и ум, и красота,

и пориви - огньове живи,

утроба, за да ражда тя деца.

Една жена, а сякаш че Вселена

цяла събрана е във нейната душа

и от жената по-могъща сила няма

... с Любов изпълва тя света!

18.02.2011г.