Жена

27 апр. 2011 г., 22:53

Поэзия

1009 1 2

Сама съм без тебе, сама съм и с тебе...

Сама като тази Луна.

В сърцето си всички любови погребах,

но пак си останах жена.

И пак съм готова във теб да се влюбя.

Във него. Или в някой друг.

Сълзи да печеля и нежност да губя.

Напук на живота. Напук.

И пак съм готова да счупя окови,

без мен ако някой е сам.

И след като падна, да стана отново.

И себе си цяла да дам.

Жена си останах. И силна, и слаба.

Познала и слабост, и грях.

Жестокото време съвсем ме ограби,

но няма в очите ми страх.

Щом мога все още от обич да плача

и от сърце да простя.

И търпеливо да чакам във здрача

пак да ме спре Любовта.