Жена
Сама съм без тебе, сама съм и с тебе...
Сама като тази Луна.
В сърцето си всички любови погребах,
но пак си останах жена.
И пак съм готова във теб да се влюбя.
Във него. Или в някой друг.
Сълзи да печеля и нежност да губя.
Напук на живота. Напук.
И пак съм готова да счупя окови,
без мен ако някой е сам.
И след като падна, да стана отново.
И себе си цяла да дам.
Жена си останах. И силна, и слаба.
Познала и слабост, и грях.
Жестокото време съвсем ме ограби,
но няма в очите ми страх.
Щом мога все още от обич да плача
и от сърце да простя.
И търпеливо да чакам във здрача
пак да ме спре Любовта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гълъбина Митева Все права защищены
