Жена

Aphrodite (Роси)
52 71

4 апр. 2014 г., 07:48

Поэзия » Любовная

511 0 3

Жена

Заслушай се в тишината.

Какво ли ще намериш там?

Какво във празната си шепа

държиш? Дори и аз не знам...

Да, аз те дълго мъчих

и плащам си го този грях,

че вместо обич, кал ти връчих,

и вместо сигурност - ти дадох страх.

Но аз за нищо се не кая,

че страдаш ти - не ме вълнува...

Защото аз съм просто тая,

която и насън бленуваш...

Не ме познаваш, но ще помниш,

че името ми е ЖЕНА.

Дори и в плач сълзи да рониш

това е твоята съдба.

Изпратиха ме да те имам,

да те омая и да те пленя.

А когато с теб се наиграя,

да те захвърля настрана.

Ще страдаш дълго ти за мен,

ще искаш да се върна пак

и ще се видим някой ден

- забравена ще тъна в мрак.

Защото просто аз съм тая,

която ти се подигра и знам,

че вместо тебе да омая

сама попаднах в капан.

Betespius (Димитър Георгиев)

2014-05-26T20:52:52+03:00

добра женска поезия
Aphrodite (Роси)

2014-04-05T14:03:59+03:00

Благодаря! Не го спрях дотам защото ми се струваше незавършено. За дължината - напоследък пиша само дълги, а и не мисля, че дългите стихотворения са проблем.
Човек (Анна Станоева)

2014-04-04T17:27:00+03:00

Добре римуваш като цяло, но от този текст могат да излязат поне два текста. Дълъг е и се "чупи" на предпоследна строфа. Аз бих го спряла до там, а следващите две строфи бих развила в ново стихотворение. Поздрави!