Жена
Жена
Заслушай се в тишината.
Какво ли ще намериш там?
Какво във празната си шепа
държиш? Дори и аз не знам...
Да, аз те дълго мъчих
и плащам си го този грях,
че вместо обич, кал ти връчих,
и вместо сигурност - ти дадох страх.
Но аз за нищо се не кая,
че страдаш ти - не ме вълнува...
Защото аз съм просто тая,
която и насън бленуваш...
Не ме познаваш, но ще помниш,
че името ми е ЖЕНА.
Дори и в плач сълзи да рониш
това е твоята съдба.
Изпратиха ме да те имам,
да те омая и да те пленя.
А когато с теб се наиграя,
да те захвърля настрана.
Ще страдаш дълго ти за мен,
ще искаш да се върна пак
и ще се видим някой ден
- забравена ще тъна в мрак.
Защото просто аз съм тая,
която ти се подигра и знам,
че вместо тебе да омая
сама попаднах в капан.
© Роси All rights reserved.
Не го спрях дотам защото ми се струваше незавършено. За дължината - напоследък пиша само дълги, а и не мисля, че дългите стихотворения са проблем. 
