Жена 2
Аз вятър съм над пролетна градина.
Априлски дъжд и слънцето на май.
Аз буря съм - несдържана и дива.
Гореща съм (напомням чаша чай).
И полъх съм над цъфнали ливади.
И облак съм над гордия Балкан.
Дори след мене НИЩО да остане,
аз знам, ще се превърна в празнота.
Ще бъда синя и неуловима
мъгла,попила в розовия здрач.
Понякога ще бъда бяла зима.
Понякога ще бъда топлина.
И бях, и съм, и пак ще бъда
стотици непостигнати неща.
Защото с теб намерих вече пътя
към моето призвание - ЖЕНА!
Априлски дъжд и слънцето на май.
Аз буря съм - несдържана и дива.
Гореща съм (напомням чаша чай).
И полъх съм над цъфнали ливади.
И облак съм над гордия Балкан.
Дори след мене НИЩО да остане,
аз знам, ще се превърна в празнота.
Ще бъда синя и неуловима
мъгла,попила в розовия здрач.
Понякога ще бъда бяла зима.
Понякога ще бъда топлина.
И бях, и съм, и пак ще бъда
стотици непостигнати неща.
Защото с теб намерих вече пътя
към моето призвание - ЖЕНА!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Стефчева Все права защищены
