Жена 2

Poetry

1K 1 5

Аз вятър съм над пролетна градина.
Априлски дъжд и слънцето на май.
Аз буря съм - несдържана и дива.
Гореща съм (напомням чаша чай).

И полъх съм над цъфнали ливади.
И облак съм над гордия Балкан.
Дори след мене НИЩО да остане,
аз знам, ще се превърна в празнота.

Ще бъда синя и неуловима
мъгла,попила в розовия здрач.
Понякога ще бъда бяла зима.
Понякога ще бъда топлина.

И бях, и съм, и пак ще бъда
стотици непостигнати неща.
Защото с теб намерих вече пътя
към моето призвание - ЖЕНА!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Sunny`SmiLe (Теодора Стефчева)

Добре ще го кажа така-дори когато си отидем и не оставяме нищо след себе си,ние се превръщаме в празнота в нечие сърце

2007-04-28T15:17:48+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Хареса ми!
Поздрави!

2007-04-28T10:00:23+03:00
Aneta_kz (Анета)

,,И бях, и съм, и пак ще бъда
стотици непостигнати неща.
Защото с теб намерих вече пътя
към моето призвание - ЖЕНА!''

Хубав стих!
Поздрави!

2007-04-28T09:32:19+03:00
Sunny`SmiLe (Теодора Стефчева)

ми свтославе истината е,че трябваше да бъде "дори след мене нищо на НЕ остане" но се получи мн тромаво и махнах НЕ-то и ми се струва че смисъла почти се запазва
А това за празнотата не можах да го формулирам ясно и има още доста да се преработва (това е само първия вариант без корекции),но все пак идеята е,че дори когато не оставяме нищо,дори когато си отиваме от света без следа..дори в празнотата след нас продължаваме да живеем,защото дори когато ни се струва че не сме постигнали нищо хората пак ни помнят.ако е имало поне един човек който да ни обича,празнотата която оставяме след себе си вече не е празна-това сме ние!

2007-04-27T23:58:49+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Иснински стих,за истинска жена!
Браво!

2007-04-27T23:27:33+03:00

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0