Жена
ЖЕНА
на Мая Попова
Внимание! Респект и шапки долу!
Равнение по съвест и морал.
Жената е окръжност – южно кòло*,
което даже Бог не е играл.
Приятел сред приятели неверни,
жената е загадка и любов.
И крив ще се окаже всеки мерник,
решиш ли, че това е просто лов.
Удавник е мъжът с тръпчиво его
под пяната на бирен водопад,
ако жена любима днес до него
не рони нежност, като липов цвят.
Жена! – какво изящество велико –
от Ева и Елена, чак до днес.
Не съм съгласен абсолютно с никой,
отрекъл тази святост с глупав жест!
Вълчица дръзка тя е, нежно цвете
с походка грациозна на сърна.
В поантата на всяка обич свети –
красив дублет на мъжката вина.
------------------------------------------
* – хоро
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Никифоров Все права защищены
Поздрав за стихотворението и Музата! 
