10 июл. 2006 г., 23:59

Жена

813 0 3

     
Ти пак рани и пак разби сърце,
уби и себе си дори
и с тия две детски ръце
живота човешки разби.

Ти пак се оправда, че си жена,
разкъсвайки с нокти плътта
и в кротките очи,вина
промъкна се тихо в нощта.

Ти пак ще плачеш и пак ще гориш
сред пламъците на скръбта,
и със усмивка ще стоиш
между живота и смъртта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борислава Илиева Зашева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Боби това не си ми го давала да го чета...много ми харесва
  • Да,всички правим грешки и понякога много боли от тях.Поискаи прошка,защтото и всеки заслужава щастие!Много е хубаво!
  • Написах това стихотворение наранена от собствената си глупост!Нека нито една жена не се обиди,защото жсички ние правим грешки...а някои от тях убиват...

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...