Jul 10, 2006, 11:59 PM

Жена 

  Poetry
659 0 3

     
Ти пак рани и пак разби сърце,
уби и себе си дори
и с тия две детски ръце
живота човешки разби.

Ти пак се оправда, че си жена,
разкъсвайки с нокти плътта
и в кротките очи,вина
промъкна се тихо в нощта.

Ти пак ще плачеш и пак ще гориш
сред пламъците на скръбта,
и със усмивка ще стоиш
между живота и смъртта.

© Борислава Илиева Зашева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Боби това не си ми го давала да го чета...много ми харесва
  • Да,всички правим грешки и понякога много боли от тях.Поискаи прошка,защтото и всеки заслужава щастие!Много е хубаво!
  • Написах това стихотворение наранена от собствената си глупост!Нека нито една жена не се обиди,защото жсички ние правим грешки...а някои от тях убиват...
Random works
: ??:??