Ти пак рани и пак разби сърце,
уби и себе си дори
и с тия две детски ръце
живота човешки разби.
Ти пак се оправда, че си жена,
разкъсвайки с нокти плътта
и в кротките очи,вина
промъкна се тихо в нощта.
Ти пак ще плачеш и пак ще гориш
сред пламъците на скръбта,
и със усмивка ще стоиш
между живота и смъртта.
© Борислава Илиева Зашева All rights reserved.