Жена

Poetry

812 0 3

Ти пак рани и пак разби сърце,
уби и себе си дори
и с тия две детски ръце
живота човешки разби.

Ти пак се оправда, че си жена,
разкъсвайки с нокти плътта
и в кротките очи,вина
промъкна се тихо в нощта.

Ти пак ще плачеш и пак ще гориш
сред пламъците на скръбта,
и със усмивка ще стоиш
между живота и смъртта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Cveteto (Цвети Миланова)

Боби това не си ми го давала да го чета...много ми харесва

2006-07-19T23:54:38+03:00
sladkata_an (Анна Великова)

Да,всички правим грешки и понякога много боли от тях.Поискаи прошка,защтото и всеки заслужава щастие!Много е хубаво!

2006-07-11T14:17:55+03:00
Free_vava (Борислава Илиева Зашева)

Написах това стихотворение наранена от собствената си глупост!Нека нито една жена не се обиди,защото жсички ние правим грешки...а някои от тях убиват...

2006-07-11T00:05:40+03:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0