14 июл. 2020 г., 00:16

Жена

1.2K 6 13

Буря да бъда - само поискай.

Вихри и прах ще вдигна до Бога.

Спри ме! Опитай, ако ти стиска.

Ще те отвея, където мога.

 

Огън да бъда - пламвам веднага.

В тиха жарава - нежно ще тлея.

Ако избухна - опожарявам

даже и себе си. Пак ще живея!

 

Море да стана - води бунтувам.

Цунами вдигам дето погледна.

Мога и кротко да се вълнувам,

изгревът в мене, щом се оглежда.

 

Порой да бъда - с потоп ще зина.

Заливам пътя, дето минаваш.

Ще влача камъни, клони, тиня...

Недей! Не бива! Ще съжаляваш.

 

Слънце да бъда - ще те огрея -

цвете ще цъфне и плод ще върже.

Птица да литна - ще ти попея.

Любов да правя - ще те завържа.

 

Всяка стихия знаеш, че мога

да я събудя само с изричане.

Аз съм жена. Това е природа.

Не предизвиквай!

                         Просто - обичай ме!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • По едно слънце за всички!
    Иржи, всяка жена носи стихиите в себе си, но много правилно - с любов всичко затихва.
  • Не жена, а фурия! И всички природни стихии, с които казват не можем да се борим...Ала ти даваш надежда...с любов може да се пребори всяка една от тях! Много ми хареса огнения ти дух, Деа!
  • Хареса ми - едновременно потоп, буря, слънце...
  • Чудесен стих!
    Поздрави, Деа!
  • Усмивка и прегръдка на всички!
    Такива сме си жените - от всичко да има

Твой мъж 🇧🇬

Скала ти поиска да бъда висока,
аз бури да спирам и зли ветрове
дъха ти да цепя, когато си вихър
и сам да те чакам със векове.
И извор поиска да бъда кристален ...
1.4K 3 15

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...