Буря да бъда - само поискай.
Вихри и прах ще вдигна до Бога.
Спри ме! Опитай, ако ти стиска.
Ще те отвея, където мога.
Огън да бъда - пламвам веднага.
В тиха жарава - нежно ще тлея.
Ако избухна - опожарявам
даже и себе си. Пак ще живея!
Море да стана - води бунтувам.
Цунами вдигам дето погледна.
Мога и кротко да се вълнувам,
изгревът в мене, щом се оглежда.
Порой да бъда - с потоп ще зина.
Заливам пътя, дето минаваш.
Ще влача камъни, клони, тиня...
Недей! Не бива! Ще съжаляваш.
Слънце да бъда - ще те огрея -
цвете ще цъфне и плод ще върже.
Птица да литна - ще ти попея.
Любов да правя - ще те завържа.
Всяка стихия знаеш, че мога
да я събудя само с изричане.
Аз съм жена. Това е природа.
Не предизвиквай!
Просто - обичай ме!
© Деа Всички права запазени
Иржи, всяка жена носи стихиите в себе си, но много правилно - с любов всичко затихва.