14.07.2020 г., 0:16 ч.

Жена 

  Поезия
885 6 13

Буря да бъда - само поискай.

Вихри и прах ще вдигна до Бога.

Спри ме! Опитай, ако ти стиска.

Ще те отвея, където мога.

 

Огън да бъда - пламвам веднага.

В тиха жарава - нежно ще тлея.

Ако избухна - опожарявам

даже и себе си. Пак ще живея!

 

Море да стана - води бунтувам.

Цунами вдигам дето погледна.

Мога и кротко да се вълнувам,

изгревът в мене, щом се оглежда.

 

Порой да бъда - с потоп ще зина.

Заливам пътя, дето минаваш.

Ще влача камъни, клони, тиня...

Недей! Не бива! Ще съжаляваш.

 

Слънце да бъда - ще те огрея -

цвете ще цъфне и плод ще върже.

Птица да литна - ще ти попея.

Любов да правя - ще те завържа.

 

Всяка стихия знаеш, че мога

да я събудя само с изричане.

Аз съм жена. Това е природа.

Не предизвиквай!

                         Просто - обичай ме!

© Деа Всички права запазени

Скала ти поиска да бъда висока,
аз бури да спирам и зли ветрове
дъха ти да цепя, когато си вихър
и сам да те чакам със векове.
И извор поиска да бъда кристален ...
  1021  15 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??