14.07.2020 г., 0:16

Жена

1.2K 6 13

Буря да бъда - само поискай.

Вихри и прах ще вдигна до Бога.

Спри ме! Опитай, ако ти стиска.

Ще те отвея, където мога.

 

Огън да бъда - пламвам веднага.

В тиха жарава - нежно ще тлея.

Ако избухна - опожарявам

даже и себе си. Пак ще живея!

 

Море да стана - води бунтувам.

Цунами вдигам дето погледна.

Мога и кротко да се вълнувам,

изгревът в мене, щом се оглежда.

 

Порой да бъда - с потоп ще зина.

Заливам пътя, дето минаваш.

Ще влача камъни, клони, тиня...

Недей! Не бива! Ще съжаляваш.

 

Слънце да бъда - ще те огрея -

цвете ще цъфне и плод ще върже.

Птица да литна - ще ти попея.

Любов да правя - ще те завържа.

 

Всяка стихия знаеш, че мога

да я събудя само с изричане.

Аз съм жена. Това е природа.

Не предизвиквай!

                         Просто - обичай ме!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деа Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • По едно слънце за всички!
    Иржи, всяка жена носи стихиите в себе си, но много правилно - с любов всичко затихва.
  • Не жена, а фурия! И всички природни стихии, с които казват не можем да се борим...Ала ти даваш надежда...с любов може да се пребори всяка една от тях! Много ми хареса огнения ти дух, Деа!
  • Хареса ми - едновременно потоп, буря, слънце...
  • Чудесен стих!
    Поздрави, Деа!
  • Усмивка и прегръдка на всички!
    Такива сме си жените - от всичко да има

Твой мъж

Скала ти поиска да бъда висока,
аз бури да спирам и зли ветрове
дъха ти да цепя, когато си вихър
и сам да те чакам със векове.
И извор поиска да бъда кристален ...
1.4K 3 15

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...