24 нояб. 2021 г., 08:43

Жена

957 0 2

Една жена
седеше на пътя
с цигара в ръка
и къса пола...
Във късната, хладна вечер
без звезди и луна,
цигарата беше
и светлина и топлина...
Усмивка фалшива и нервна
и поза, неловка и чужда
заемаше бързо,
щом мине - я камион , я кола...
Сърцето и биеше бързо - сякаш
птица , уплашено,

в гърдите й пърха с крила...
Сякаш сърна,
е попаднала
в светлините на трафик...
А тя , бе просто жена...
Страх и гордост преглътнала...
Боса и гола,
дошла да изкарва
за децата си в къщи
топлина и храна!..
Valentina N.V. Mitova
15/11/2021 

See less

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Valentina Mitova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....