28 февр. 2007 г., 22:17

ЖЕНА 

  Поэзия
662 0 9

Опъната съм струна, тънка нишка,
трептяща в тиха лятна мараня!
Жадувана, магическа въздишка
и скрита, недоказна вина!

И има ме, и няма ме в небето,
и ходя, и не ходя по земя,
и дишам, и издишвам със морето,
и тлея, пепелея... и горя!

Позната съм и още неоткрита,
единствена, а с хиляди лица,
със стил, и непокорна, несъшита,
и нощна, и царица на слънца!

И сладка, и подкупна, и презряна
отрова съм и жива съм вода,
и обич съм, и болка съм, и рана,
наричайте ме простичко... ЖЕНА!

© Катя Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??