28.02.2007 г., 22:17 ч.

ЖЕНА 

  Поезия
684 0 9

Опъната съм струна, тънка нишка,
трептяща в тиха лятна мараня!
Жадувана, магическа въздишка
и скрита, недоказна вина!

И има ме, и няма ме в небето,
и ходя, и не ходя по земя,
и дишам, и издишвам със морето,
и тлея, пепелея... и горя!

Позната съм и още неоткрита,
единствена, а с хиляди лица,
със стил, и непокорна, несъшита,
и нощна, и царица на слънца!

И сладка, и подкупна, и презряна
отрова съм и жива съм вода,
и обич съм, и болка съм, и рана,
наричайте ме простичко... ЖЕНА!

© Катя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??