13 дек. 2017 г., 16:13  

Жена не може да има мъж за приятел

960 1 9

 

 

 

 


В една ужасно самотна и тиха вечер,
с предателски шепнещ вятър.
Душата И почувства, че Луната
е лудо влюбена в неин Приятел.

Човек не е създаден да губи,
загубата го самоунищожава.
Бавната смърт активира винаги,
изблик от неубоздани сили.

И няма нищо по отмъстително,
от Ревността нищо по подло. 
Която ще превърне твоето,
чисто приятелство

в Любов, 99.99% проба...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислав Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ревност като доказателство за любов...?
  • "Tilenus (Станислав Русев) 1 ч Благодаря Таня, със сигурност са
    https://otkrovenia.com/bg/stihove/bog-dali-me-revnuv"

    Уважаеми,Tilenus,навярно се досещаш, че едно е да задаваш въпрос, а съвсем друго е да си сигурен в нещо. В заглавието на моя скромен текст аз задавам въпрос, докато в твоя текст "Жена не може да има мъж за приятел" ти си абсолютно сигурен в това, което си написал. Най-вероятно не мислиш така, а просто се изхвърляш!...

    Dark_Island, човек не може да бъде никога сигурен какво чувства другата страна. Зависи от много неща...Моето скромно мнение е, че в приятелство не е задължително да доминира еротиката.

    Хубава и творческа вечер и за двамата!
    п.п. ниските оценки на текста не са от мене.
  • "да ме скара със всичките" не е ли ревнива интрига? Много казват тия думи.
    Започва с тъжна загуба и свършва с хвърляне на шапка до тавана... ааа... приятели-мъже... завързани в наниза...
  • Благодаря Таня, със сигурност са
    https://otkrovenia.com/bg/stihove/bog-dali-me-revnuva
  • Златна, сигурна ли си, че не са влюбени ревниво в теб...?

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....