Жена открих… с душа, о Боже,
жена открих с моята душа,
разбрал, в живота ми, че може
да градя, а не само да руша…
Навлязох в нея чрез лъчите,
обвити в ласкава покана,
когато срещнахме очите,
а тя промълви: ”Аз съм Анна!”
В миг се влюбих – станах даже Бог –
утихна в мене глас тревожен,
щом сетих чар в този свят дълбок,
животът ми направил пак възможен.
Потъвах в ласката на бездна -
не бе натрапчива и властна,
но чувствах силата й звездна,
преливаща като милувка страстна.
В този миг това разбрах -
жена открих… с душа, о Боже,
с душата й така се слях:
един в друг – любовно ложе.
© Валери Рибаров Все права защищены
Търсене на сродните души,
две части на едно цяло ...
Намиране и осмисляне,
събуждане на по-доброто Аз.
Поздрав и усмивка за стиха.